На 21 май православната църквата почита паметта на Свети Константин и Елена. Това е последният

На 21 май  православната църквата почита  паметта на  Свети Константин  и  Елена . Това е последният пролетен празник, чиято обредност към този момент подсеща за настъпващото лято.

През 313 г.  Константин  издава  Миланския едикт , с който вкарва християнството като публична вяра във Византия. Самият той приема християнската религия в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се счита за най-важното в историята на християнската черква и по тази причина император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин  е заровен в златен ковчег в църквата  „ Свети Апостоли “ в Константинопол,  а градът 16 века носи името му. Оттогава на 14 септември църквата празнува Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според  националните вярвания  на този ден строго е  забранена  всякаква полска  работа . Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „ Еленка и Костадин носят градушката в чувал “.

Българският народ свързва този ден с игрите по огън –  нестинарството .

Празникът  стартира няколко дни преди деня на  Свети Константин  и  Елена  – със събиране на средства за общ курбан, а също с разчистване и коригиране на изворите и кладенците в селата.

На  мегданите  авансово е приготвена огромна клада от няколко товара дърва. Вечерта те се възпламеняват, а всички се събират към кладата и слушат ритъма на ритуалния барабан, по-късно – и хороводните мелодии, предопределени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг.

Около тях се  извиват хората , а отпред се носят иконите на св. св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са дами. Те са сякаш в несвяст, в захлас. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги резервира от огъня. В това положение нестинарите от време на време изричат оракулски думи, гадаят бъдещето или поддържат връзка с умрели предшественици. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След  нестинарските  игри всички се събират на общата  трапеза  с приготвения курбан.

Този ден е обвързван и с различен бит. В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра стопанка и ще роди доста момчета.

Българска телеграфна агенция